Бременност и раждане - ДОГИНГ - РАЗХОДКА НА КУЧЕТА

Търсене
Отиване към съдържанието

Главно меню:

Бременност и раждане

Полезно

РАЗВИТИЕ НА БРЕМЕННОСТТА
За една година кучето може да забременее два - три пъти и да роди доста кученца. Около десет кученца могат да си делят утробата на женската при всяко забременяване, тоест могат да се родят до 30 напълно развити кутрета.
Кучетата се различават по размери, форма, цвят и поведение. В единия край на скалата чихуахуа-то тежи под килограм. В другия край неаполитанския мастиф тежи цели 70 кг. Няма друг вид с толкова индивидуални черти. Но какъвто и да е размерът на кучетата, тяхната бременност трае еднакво
около 63 дни.
Женските кучета обикновено отделят по 10-12 яйцеклетки. За разлика от човешките,  кучешките яйцеклетки не са готови за незабавно оплождане. Те се спускат към матката недоузрели. Яйцеклетките все още не са готови за сперматозоидите на мъжкия. Но женската е готова да се чифтоса. След покриване на женската от мъжкия и след изливането на семенната течност, сперматозоидите се устремяват към яйцеклетките. Но яйцеклетките продължават все още да не са узрели. Ако на този етап сперматозоид срещне яйцеклетка, няма да я заплоди. Яйцеклетките ще узреят чак след 2 дни. При други видове женската отделя зрели яйцеклетки, които бързо дегенерират, ако за часове не бъдат заплодени. Но при кучетата не е така. Учените смятат, че отложеното зреене на кучешките яйцеклетки е последица от по-ранното диво поведение на кучето. Женските в глутницата трудно са си намирали партньор. Затова колкото по-дълго яйцеклетките са жизненоспособни, толкова по-голям е шансът за успешното им оплождане.
При домашното куче, когато спермата навлезе в маточните тръби тя се закрепя за стените им и чака. Там сперматозоидите могат да оцелеят 7-12 дни. Щом яйцеклетките най-накрая узреят, сперматозоидите поемат към тях. Една от последиците на удължения период на зачатие е, че кученца от едно и също кучило могат да имат различни бащи.
След като яйцеклетките са оплодени, поемат към матката. Само за 63 дни тези сформирани купове от клетки ще се превърнат в кутрета в утробата на майката и ще се родят.
На 15-ят ден от бременността, женската наддава с
¼ от теглото си. В утробата й протича смайващ процес. Ембрионното клетъчно мехурче навлиза в процес, наречен „гаструлация“ или клетъчна миграция (едно от най-големите чудеса на природата). Всички видове животни преминават през тази фаза на развитие. Настъпват драматични промени: ембрионите оформят онова, което после ще стане зародиш.
При деленето и множенето си клетките се нуждаят от напътствия. От тези напътствия ще разберат какъв тип клетки трябва да станат и кое място в ембриона да заемат. Първо, ембрионът се свива и образува цилиндрична тръба. С това се оформя парче тъкан, наречена „примитивна ивица“. В единия й край се формира друго, много по-малко парче тъкан. Учените го наричат „диспечерът“. Всяка клетка в развиващия се ембрион минава през диспечерът. Именно от него клетката получава инструкции каква да стане. След това ембрионите се захващат за маточната стена. Колкото на брой са ембрионите, толкова ще бъдат кутретата. Матката контрактира, за да размножи и разпръсне ембрионите равномерно.
На 20-тия ден ембрионите вече са с големина на грахче. На женската вече й личи, че е бременна.
На 30-тия  ден кучешкият ембрион е изминал половината път от развитието си. Сърчицето започва да бие. Ембрионът е вече колкото зрънеце грозде. Постепенно в точката на съединяване на пъпната връв и ембриона се появява подутина. Там са червата. Те растат извън тялото, тъй като в телесната кухина няма място. Когато тялото ги настигне, те ще заемат мястото си в корема. Формира се и основната структура на очната ябълка. Примитивните роговица, леща и ретина заемат местата си. Развиват се и мускулите, ще са нужни за фокусирането. Скорошно изследване установи, че кучетата са далтонисти. Кучешките ембриони развиват само два вида цветови рецептори, за разлика от хората, които развиват три. Кучетата не различават червено, жълто и зелено. Липсата на цветно зрение вероятно е резултат от еволюционния натиск през десетките милиони години, тъй като бозайниците се появили в края на динозавърската епоха и са изпреварили другите видове като са се превърнали в нощни животни. Първите бозайници са се нуждаели от добро нощно зрение. Те го получили за сметка на пълното цветно виждане.
През този период е нормално майката да започне увеличаване приема на енергия и количествата храна, като се спазва правилото "15 на 7". Това ще рече увеличаване приема на енергия с 15% на всеки седем дни. Около момента на раждане женската трябва да приема около 60% повече енергия в сравнение преди акта на заплождане. До този момент няма никакви специални изисквания към храната. По-важното е в началото на бременността кучката да не се допуска да натрупва излишни килограми, които биха създали проблем по време на раждането.
На 39-тия ден кученцето ембион вече е зародиш. Основите мускули са добре развити и зародишът вече мърда. Тези „мускули на оцеляването“
на краката и челюстите, се развиват по-бързо от другите, понеже са главните мускули за оцеляването. Първите движения са като упражнения за развиващите се мускули. Важно е и ставите да се движат, докато се развиват. Ако зародишът не мърда, ставите ще се калцират. Развиват се ушите, които са сложни. След раждането си, когато кучето наостри уши, ушните миди отразяват звука в слуховия канал и го усилват. Човек може да направи същото, но с ръка. Докато е в матката, слуховият канал на кутрето е запушен. Плацентата вече филтрира повечето отпадни вещества, но бъбреците на кутрето вече работят. Те отделят примитивна течност, която замърсява средата на зародиша. Затова клепачите са все още слепени за да защитят очите.
На 40-тия ден в утробата, кутретата отварят уста и „дишат“. Това е като жизненоважна репетиция за бъдещето.
На 45-тия ден е развито най-силното „оръжие“ на кучето
носът му. В него има цял куп нервни клетки, наречени обонятелен „сноп“.Те ще обработват миризмите, уловени от обонятелните рецептори, които са почти 200 милиона. Човешките рецептори са една 5 милиона. Острото обоняние на кучето му помага още при раждането. Когато зародишът излезе от утробата, той е сляп. За да оцелее, той ще използва носа си, за да надуши млечните жлези на майката.
На 53-тия ден зародишите вече мърдат много и това може да се види с невъоръжено око, гледайки корема на майката. Палетата, които са близо едно до друго, вече се докосват. Те вече имат и козина. Оформени са и ноктите и възглевничките на лапите. Възглавничките на лапите имат дебел, изолиращ кожен слой, в който са и единствените ефективни потни жлези на кучето. Чрез тях лапите лесно ще се адаптират и стават по-нечувствителни към жегата и студа в сравнение с другите части на кучешката кожа. На предните лапи има 5-и нокът. Той е разположен по-високо от другите и се нарича зачатък. Наследство е от предците на кучето. За да тича по-бързо, краката му постепенно станали по-дълги , а лапите по-тесни. Затова днешните кучета реално „ходят на пръсти“ с предните си лапи. „Дланта“ на лапата е повдигната, а „петата“ на опира в земята. На задните лапи първият пръст е изчезнал, като може да се види рядко само при някои индивидуални екземпляри.
На 55-тия ден кутрето вече има мустаци, които са чувствителни като върховете на човешките пръсти. Те вибрират и при най-слабия полъх. Чрез тези вибрации кучетата ще засичат наличието, формата и големината на близките предмети. Мустаците защитават и очите. При допир на мустаците в нещо, кучето веднага примигва. Мустаците са два пъти по-дебели от козината, а корените им са разположени три пъти по-дълбоко в кожата. На този етап, вече цялото тяло, включително и лапите, е осеяно с нервни окончания. Зад ретината зародишът развива специален слой, наречен „тапетум“. Той отразява постъпващата светлина към ретината и затова кучетата виждат по-добре от нас при оскъдна светлина. Образуват се и млечните зъби, но те все още са под венците. Зъбите ще пробият чак след 3-5 седмици след раждането, за да не наранят гърдите на майката. Нормално е в края на бременноста (последните 3-8 дена) кучката да намали консумацията на храна или напълно да я откаже. Това се дължи на увеличаване на теглото, притискане на коремните органи и ниската физическа активност на самата майка. Желателно е в този случай необходимото количество храна за денонощие да се предлага често и на малки порции.

РАЖДАНЕ
На 61-63-ия ден утробата отеснява и зародишите стават все по-притиснати, а кислородът намалява. Звучи опасно, но именно ниските кислородни нива предизвикват контракциите на майката. Температурата на женската пада от 38 на 37 градуса по Целзий. Това е първият признак за настъпващото раждане. Маточните мускули започват да контрактират неритмично. По този начин отпускат и разширяват матката, вагината и вулвата. Това омекотява, уголемява и овлажнява родовия канал, за да се улесни раждането. Изтичат околоплодните води. Майката става неспокойна и показва примитивно поведение, опитвайки се да дълбае бърлога на мястото, което сте подготвили предварително за раждането.  Кучето се задъхва и ляга, за да напъва по-лесно. Кутретата в тялото на майката се обръщат с главата напред. Контракциите изтласкват палетата към вагината и отделят плацентата от маточните жлези. Кутретата излизат на бял свят. Майката инстинктивно разкъсва „сака“ в който е кутрето и го почиства. Това го стимулира да диша. Майката изяжда плацентата, защото в нея има химикал, който стимулира отделянето на кърмата и облизва новороденото. Раждането на цялото кучило може да приключи до час или да отнеме 36 часа. Кученцата се появяват в интервал от от 15-30 минути.  Ако забележите, че дълго време след изтичане на околоплодните води не се появява първият плод или че нещо друго застрашава живота на майката, незабавно потърсете помощ от ветеринарен специалист.
Кученцата се раждат слепи и не могат да ходят.  Веднага след приключване на раждането майката започва да кърми своите малки. Кърменето продължава до около 40-дневна възраст. Ако желаете всичко да протече нормално, увеличете грижите и спазвайте необходимите изисквания за хранене на кърмещи майки.  А именно, удачно е използването на храни, предназначени за кърмещи кучки. Тяхното предимство е, че са високоенергийни и животните консумират минимални количества (100 - 400 г в зависимост от породата).
Около 7 дни след раждането кученцата отварят очи, но са слепи още три дни след това.  Кученцата се раждат с цвят на козината, който с времето се променя.  На втората седмица след раждането ушните канали се отпушват и след още 20 дни слухът на кученцата става по-остър от човешкия. На 18-тия ден кутретата ще излаят за първи път, а на 28-мия ще започнат да ходят и тичат. През първите седем седмици кученцата оцеляват с постоянните грижи на майката.

МНИМА БРЕМЕННОСТ
Женското куче може да проявява признаци на бременност без да е бременно и без да се е чифтосвало. Симтомите на мнимата бременност варират от леко напълняване до мимикрия на всички признаци на бременност. В някои случаи женската започва да свива място за раждане, убедена, че ще ражда. Женската може да започне да носи в леглото си играчки и да ги кърми. Тя дори може да опита да кърми кутрета на друга женска.
Тази странна мнима или фантомна бременност е свързана с далечното минало на кучето. Тъй като кучета произхождат от сивия вълк, в глутницата се е чифтосвала само алфа-двойката, за да се подсигури оцеляване на вида само със силни индивиди. Доминиращата женска не е била само майка, а и върховният ловец на глутницата. Ако тя престане да ловува, докато отглежда малките си, глутницата ще гладува. За да избегнат това, всички женски се разгонват едновременно. Девствените женски изпадат в мнима бременност заедно с реалната бременност на алфа-женската. Щом тя роди, може да се заеме веднага с лова, а за кутретата се грижат другите женски от глутницата, които ги кърмят. Така, кученцата биха оцелели дори ако една или две женски загинат.

 
Назад към съдържанието | Назад към главното меню