Външно обезпаразитяване - ДОГИНГ - РАЗХОДКА НА КУЧЕТА

Търсене
Отиване към съдържанието

Главно меню:

Външно обезпаразитяване

Полезно

Външно обезпаразитяване против кърлежи и бълхи

Бълхите са външни паразити, видово неспецифични, тоест нападат всички топлокръвни животни, включително и човек и сравнително лесно могат да се открият по тялото на вашето куче. Според изследвания 5 % от популацията на бълхите живее върху вашия домашен любимец, а останалите 95% са в неговото местообитание - твоя дом. Честа последица от опаразитяването с бълхи при кучетата е заразяването с тенията Dipylidium caninum, която се пренася посредством ухапване от заразена бълха. Така по необясним за стопаните начин техният любимец може да се сдобие с масивна инвазия от тении. Друга честа последица от опаразитяване дори и с единични бълхи може да бъде алергичният дерматит. Той се проявява с изключително силен сърбеж, дължащ се на алергична реакция кьм слюнката на бълхите и след разчесване - до получаване на бързо разрастващи се екземи и дерматити.
Опаразитяването с бълхи е един от най-честите проблеми при кучетата. Традиционно сезонът на бълхите обхваща периода от края на април до края на ноември. Но в жилищата, където температурата е благоприятна за тях, те представляват проблем през цялата година. Килимите и мокетите им позволяват да се развиват без да бъдат забелязани от стопаните.
Опаразитяването на домашните любимци с бълхи може да стане както при контакт с други опаразитени животни, така и при преминаване през места, в които има благоприятни условия за излюпване на млади бълхи, които са в очакване на гостоприемник. Основна част от цикъла на развитие на бълхите - стадиите на ларва и какавида не протичат върху домашните любимци, а в дома и не се забелязват. В местата обитавани от опаразитени с бълхи животни се излюпват млади бълхи, които в подходящ момент скача върху преминаващия наблизо домашен любимец.
Кърлежите са външни паразити, видово неспецифични, тоест нападат всички топлокръвни животни, включително и човек. Имат жизнен цикъл, преминаващ през няколко фази. Възрастния индивид /кърлежа/ паразитира върху кожата на животните и хората. При всички фази на развитие - яйца, ларва, нимфа, кърлеж, е необходима консумация на кръв. Паразитите са най-активни при температура 15-30 градуса и относително висока влажност. Опасността от кърлежи е най- голяма през периода пролет - есен, но риск съществува и през зимата, ако тя е топла и мека. Кърлежите атакуват слабо окосмените и местата с нежна кожа на домашните животни- главата, ушите, корема и слабините,но могат да се открият и на други места по тялото. След фиксиране на кожата, с помоща на своите здрави челюсти те започват активно да се хранят с кръв. Изчислено е, че 10 кърлежа за 2 часа консумират повече от 2-3 мл. кръв. Анемията /малокръвието/, която може да се получи при масивно опаразитяване е първата, но не и най-голяма опасност. По време на "хранене" кърлежите отделят вещества, които причиняват местна възпалително алергична реакция на кожата. Тя се изразява в зачервяване, оток, уплътняване и болезненост. Тези признаци изчезват сравнително бързо, след правилно отстраняване на кърлежа от ветеринарен лекар. Най-сериозната опасност както за кучета, така и за хора са заболяванията пренасяни от кърлежите - лаймска треска, марсилска треска, кримска хеморагична треска, ерлихиоза, бабезиоза и др. Гарантирана 100% защита от кърлежи трудно може да се постигне, поради факта, че в България няма строго регламентирани места за разхождане на домашни любимци и тези терени не се третират целенасочено срещу ектопаразити /кърлежи, бълхи, космояди/. Основното внимание на всички е насочено към обезпаразитяване и предпазване на самото животно, което е крайно недостатъчно.
Щателна проверка на кучето след разходка е първото нещо, което трябва да се направи. След откриване на кърлежа е най-добре да бъде потърсена лекарска помощ. Така ще се избегне риска от усложнения вследствие неправилно отстраняване. Съществува опасност при тази манипулация човек също да бъде заразен. Ако бъдат веднага и качествено отстранени, кърлежите няма да имат възможност да предадат заболяване дори и да са заразени. Необходими са им от 24 до 48 часа от фиксиране на паразитите, за да се появи риск от заразяване.

 
Назад към съдържанието | Назад към главното меню